ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ

Общото предварително проучване, в рамките на проект „Разработване и приемане на съвместно институционализирано партньорство за управление на риска от прекомерна популация на насекоми, които засягат общественото здраве и безопасност в рамките на трансграничния регион Румъния-България“, с регистрационен номер 15.3.1.016, има за цел ясно да формулира резултати, които да послужат като основа за изготвянето на Обща стратегия за контрол над популацията на насекоми в рамките на трансграничния регион Румъния-България.

Тази стратегия, както и впоследствие изработената Географска информационна система, ще послужат като инструменти за създаването и функционирането на българо-румънско институционализирано партньорство, управляващо риска от прекомерна популация на насекоми в рамките на трансграничния регион Румъния-България.

Предварителното проучване на територията на трансграничния регион Румъния-България включва:

• Преглед и анализ на състоянието на проблема на територията на трансграничния регион Румъния-България

• Преглед на географските и климатичните характеристики на трансграничния регион България–Румъния, които създават подходяща среда за размножаване и разпространение на различни видове паразитни насекоми, свързани с рискове за общественото здраве и ветеринарен риск

• Преглед на таксономичния състав на паразитните насекоми в трансграничния регион Румъния-България
• Преглед и анализ на климатичните характеристики, които водят до увеличаване на популацията на насекомите в трансграничния регион Румъния-България

• Преглед и анализ на институционалните аспекти, като се идентифицират изпълнителни, контролни, наблюдаващи и консултативни институции, международни и национални институции, институционални процеси/дейности за предотвратяване и управление на съответния риск
• Преглед и анализ на нормативните причини/фактори в превенцията и контрола на насекоми на територията на целевия за финансиращата програма регион

• Анализ на финансовите фактори, които имат отношение към прилаганите модели за справяне с проблема, включително дезинсекционните мероприятия е необходим, за да бъде приложен по отношение на вариантите на институциализирано българо-румънско партньорство за превенция и контрол на риска от популацията на насекоми, предложени в рамките на настоящото експертно предварително проучване
• Преглед и анализ на биологията, екологията и разпространението на комари и паразити с медицинско значение в рамките на трансграничния регион Румъния-България
• Определяне на т. нар. „рискови зони“ в рамките на трансграничния регион Румъния-България
• Проучване и анализ на добри практики за управление на риска на територии със сходни характеристики с тези на трансграничния регион Румъния-България

Идентификация на проблема

Регионът на р. Дунав е характерен с множество водни басейни и заливни територии, които представляват благоприятно местообитание за насекомите (особено ларвен стадий). Оценката на тези територии като типология, площ, и други фактори, които влияят върху водните нива е необходимо за планиране на контрола върху популацията от комари и други кръвосмучещи членестоноги с риск за общественото здраве.

Управлението на географските характеристики, като площ на биотопите и водни нива има своите институционални и управленски аспекти. Най-актуалната информация в това отношение се съдържа в Плановете за управление на речните басейни, изготвени през 2016 г. в изпълнение на Рамкова директива за водите 2000/60/ЕС.

Климатичните характеристики в района на проучване, като влажност и температура на въздуха, валежи и брой на топлите дни в годината, имат значение за динамичното състояние на популациите на насекомите. За целите на средносрочно и дългосрочно планиране, тези климатични особености е необходимо да бъдат анализирани и от гледна точка на очакваните въздействия от изменението на климата по последни публикувани данни.

Природните и географски фактори имат голямо значение за разпространението и числеността на насекоми и други паразитни организми, които засягат общественото здраве и безопасност в рамките на трансграничния регион Румъния-България. Променливите, които настоящият доклад отчита са географският ареал на насекоми и членестоноги, както и техният видов състав; биотопи за размножаване и укритие; климатични характеристики на региона и екологични характеристики.

Кръвосмучещите насекоми представляват риск за общественото здраве, когато числеността им е голяма и има източници на болести, от които могат да се заразят при кръвосмучене. Организираният контрол на числеността чрез профилактични и изтребителни мерки води до спад в разпространението на трансмисивните заболявания. Тяхната честота и обхват зависи от мерките за надзор заложени в програмите за обществено здраве.

Анализът показва като основни проблеми:

• Република Румъния и Република България имат специфични нормативна уредба и институционални структури за дейностите по контрол над популацията на насекоми.
• Късно възлагане на обществените поръчки, което води до късна обработка за дезинсекция. Възлагането на поръчки всяка година за следващата, т.е. ежегодно, а не за по-голям цикъл от време води до оскъпяване и тромавост на цялата процедура. Фирмите са изправени пред голям брой формалности, което пречи от своя страна за пристъпване към реални действия и осъществяване на мероприятията за дезинсекция, дезинфекция, дератизация.
• Липсва система за наблюдение на въздействието на прилаганите мерки, както правилно целеполагане, бюджетиране и оценка на това въздействие, включително по отношение ефективното изразходване на ресурсите на компетентните институции. РЗИ прилагат еднотипни мерки, чието въздействие не се наблюдава и оценява, както и не се предлагат нови и иновативни методи и средства за справяне с проблем.

Успоредно с това и еднакъв по значимост се очерта проблемът с недостатъчното финансиране и късното пристигане на средствата от държавния бюджет по общини и кметства. Финансирането на мероприятията по ДДД в общините към момента е почти изцяло от средства отпуснати от държавния бюджет. Много малка част, предимно големите общини, могат да финансират поне отчасти тези дейности.

Заключения

В резултат от анализ на информацията за компонентите на околната среда, очакваните въздействия и сравнителния анализ на алтернативите, могат да се направят следните заключения:

1. Най-значително екологично въздействие имат дезинсекционните мерки, извършвани с авиационна техника поради по-голямото количество и типове използвани препарати и големината на обработваните площи. Въздействията са върху компонентите въздух, води, почви, биологично разнообразие и шум.
2. Дезинсекционните мерки, насочени към летящи насекоми (имаго) и извършвани чрез наземно третиране са свързани с умерени екологични въздействия. Поради по-прецизното третиране на терена, по-високата ефикасност и малките използвани количества, те въздействат само на компонентите въздух и биологично разнообразие. Екологичните щети са свързани най-вече с тяхната ниска селективност и тоталното действие на използваните препарати върху ентомофауната.
3. Бактериалните ларвицидни препарати (Bti) имат най-ограничено екологично въздействие поради своята висока селективност. Все пак са необходими допълнителни проучвания за да бъдат сведени до минимум рисковете за екологичното равновесие във водната екосистема.
4. Ларвицидните препарати на база на растежни регулатори са свързани с повече рискове за водната екосистема от Bti.
5. Пресушаването на блата, разливи на реки и стоящи водоеми може да има разнопосочни екологични въздействия. Съвременната екология обаче приема, че общият ефект от намаляването на естествени водни биотопи и влажни зони е отрицателен и свързан със загуба на биоразнообразие и екосистемни услуги с икономическа стойност.
6. За сметка на това, пресушаването на микробиотопи и водни биотопи с антропогенен произход се приема за далеч по-приемливо от екологична гледна точка.
7. Разглежданите институционални сценарии за справяне с проблема е трудно да бъдат обективно сравнени по своите екологични въздействия, тъй като при всеки от сценариите е възможен голям избор на конкретни превантивни и дезинсекционни мерки. Все пак приемаме, че Сценарий 3 – Трансгранична координация, ще позволи по-пълноценно въвеждане на интегриран подход и на съвременни практики за ограничаване на екологичните щети.

Препоръки

Ограничаването и смекчаването на екологичните въздействия е съществена част от управлението на риска от прекомерна популация на насекоми със значение за човешкото здраве.

Съвременните добри практики показват, че постигането на ефективен контрол върху популациите на целевите видове може да се постигне с цената на ограничени екологични въздействия при прилагане на интегриран подход, който се състои от следните компоненти:

• Ентомологичен надзор и мониторинг върху видов състав, сезонна численост, особености на биотопите и климатични характеристики за прецизно планиране на мерките и изготвяне на цялостна програма за контрол;
• Профилактични и превантивни мерки, насочени към ограничаване и контрол върху фактори на средата от значение за целевите видове, свързани най-вече с ограничаване на биотопите за размножаване и развитие.
• Дезинсекционни мерки, които включват комбинация от ларвицидни и имагоцидни обработки, прицелени в най-подходящото време и места за постигане на максимален ефект с минимална обработка на терена.
• Отчитане на ефективността на дезинсекционните мерки и при необходимост адаптация за повишаване на ефективността.
• Информационни кампании за осведомяване на засегнатото население и повишаване на ефективността на личните мерки за защита.

Екологичните въздействия зависят пряко от естеството на прилаганите превантивни и инсектицидни мерки. Институционалните сценарии за справяне с проблема въздействат непряко върху околната среда именно чрез избора на едни или други директни мерки.

По отношение на профилактичните и превантивни мерки е препоръчително те да се фокусират върху елиминиране на микробиотопи (локви, варели, съдове за вода, гуми и др) и изкуствени биотопи, намиращи се в населените места или в непосредствена близост (изкопи, басейни, декоративни езера и др.). Контролирането на водните нива в напоителни канали, канавки, колектори и предотвратяването на разливи в земеделски земи може да постигне осезаем ефект с нулеви екологични въздействия.

По отношение на дезинсекционните мерки е препоръчително въвеждането на високо селективни ларвицидни обработки. Препоръчителни са бактериални препарати в сравнение с регулатори на растежа. Обработките трябва да започват през месеците март-април в зависимост от броя на топлите дни в съответната година (изчисление на градус-дни), така че да се постигне ефект от първия жизнен цикъл в годината.

Имагоцидните обработки имат своето оправдано приложение най-вече в епидемични райони и на места, където не може да се проведе ларвицидна обработка (например поради трудно достъпни водни биотопи). Във всички други случаи приоритет трябва да се отделя на профилактиката и ларвицидното третиране. Имагоцидни обработки през есенния сезон могат успешно да допълнят ларвицидните.

Авиационното пръскане с имагоциди трябва да е само при извънредни случаи.

Препоръчително е планирането и провеждането на кампания за обществена осведоменост, включително по отношение на екологичните аспекти.