МИСИЯ И ВИЗИЯ

ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДУНАВСКИТЕ ОБЩИНИ „ДУНАВ“

ЗА ПЕРИОДА 2021-2030 Г.

I. КОНТЕКСТ

Предложението за Визия за развитието на Асоциацията на дунавските общини „Дунав“ за периода до 2030 г., изготвено от оперативния екип на организацията, се базира на проекта на Зелена книга за интегрирана политика за пространствено развитие на крайбрежните територии на река Дунав в България „Към отключване на потенциала на Дунавския регион в България“ на Асоциацията, в опит за надграждане и консолидиране на усилията за създаване на подобна политика. Добавената стойност на този подход се състои в това, че идентифицирането на приоритети и съответното стратегическо планиране на дейността на Асоциацията са извършени в резултат от процес на широки обществени консултации, проведени в периода 2019-2020 г. 

Освен това, дейността на Асоциацията през следващото десетилетие е обвързана с одобрените стратегически цели и дългосрочни приоритети, формулирани в шест стратегически документа, одобрени от членовете на Общото събрание на заседание на 3 май 2018 г.:

• Стратегия за подобряване на капацитета на TEN-T мрежата чрез подобряване на капацитета на интермодалните възли в трансграничния регион Румъния-България;
• Стратегия за развитие, усъвършенстване и иновация на съвместен културно-исторически туристически продукт: маршрут "Римска граница на територията на трансграничния регион Румъния - България";
• Стратегия за маркетинг и промоциране на съвместен културно-исторически туристически продукт: маршрут „Римска граница на територията на трансграничния регион Румъния-България“;
• Стратегия за маркетинг и промоциране на съвместен културно-исторически туристически продукт: маршрут „Защитено природно наследство на територията на трансграничния регион Румъния-България“;
• Стратегия за маркетинг и промоциране на съвместен природо-туристически продукт: маршрут „Защитено природно наследство на територията на трансграничния регион Румъния-България“;
• Стратегия за установяване на институционализирано партньорство за управление на риска от прекомерната популация на насекоми в трансграничния регион Румъния-България".

Настоящата визия още рефлектира дългосрочните цели на Европейския съюз в контекста на Зелената сделка и прехода към нисковъглеродни икономика и общества и към интелигентни градове и села, както и формулираната роля на градовете и регионите в този преход.

II. МИСИЯ, РОЛЯ И ЦЕЛИ НА АДО „ДУНАВ“

Мисията на АДО „Дунав“ като асоциация на местни власти в Дунавския регион в България е да служи на своите членове и на региона, да сътрудничи с всички заинтересовани страни в региона – публични институции, бизнес, образователни и изследователски институции, неправителствен сектор; както и с партньори на регионално, национално и международно ниво за развитието на членуващите общини и на Дунавския регион.  

Ролята на АДО „Дунав“ е да бъде ключов фактор за развитието на членуващите общини и на Дунавския регион в България и фасилитатор на сътрудничеството на членуващите общини с ключови заинтересовани страни, регионални и национални власти, частни и неправителствени организации. Така, АДО „Дунав“ цели да съвместява едновременно функциите на регионална организация на местната власт и на агенция за регионално развитие.

Основните цели, насочени към дейността на АДО „Дунав“, са:

• Представителство и застъпничество на интересите на общините-членки пред централните власти, международни институции и други организации;
• Организационно укрепване и институционално развитие на Асоциацията;
• Осигуряване на комплекс от услуги на общините-членки и активна дейност за устойчивото развитие на Дунавския регион в България;
• Популяризиране на общините-членки и региона като място за инвестиции, бизнес и туризъм; 
• Стимулиране на задълбочаването на процесите на трансграничното и трансрегионалното сътрудничество.

Основните цели, насочени към общото развитие на Дунавския регион в България, формулирани съвместно от власти и организации на бизнеса и гражданите, са: генериране на икономически растеж, социална стабилност и балансирано развитие на териториите; развитие и модернизация на инфраструктурата; обществена сигурност и безопасност и устойчивост на физическата среда спрямо екологичните заплахи и климатичните промени; стимулиране на иновациите, научно-развойната дейност, технологиите и конкурентоспособността на региона.

III. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ И КАПАЦИТЕТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА 

За да постигне своите цели, организацията ще развива своя капацитет в услуга на своите членове. Този процес ще включва две основни направления:

1. Развитие на човешките ресурси 

• Специализация и повишаване на квалификацията – членовете на оперативния екип се специализират по приоритетни области за дейността на Асоциацията и в ефективно взаимодействие с членовете; търсят се възможности за обучения и други форми на повишаване на експертизата/специфичните знания на екипа;
• Разширяване – към момента, оперативният екип на Асоциацията се състои от трима души; в случай на привлечено финансиране и необходимост от допълнителна експертиза, организацията ще разширява своята оперативна структура и ще ангажира допълнителен кадрови ресурс.

2. Откриване на регионални/тематични офиси 

• АДО „Дунав“ ще работи за създаването на регионални и/или тематични офиси в рамките на Дунавския регион, които ще служат като фокусни точки по определени приоритетни цели, ангажирайки активно местни общности и заинтересовани страни.

IV. ПАРТНЬОРСТВА 

Проведените като подготовка за разработването на Зелена книга консултации със заинтересованите страни и извършеното картографиране на основните проблеми/бариери/предизвикателства пред балансираното развитие на Дунавския регион доведоха до няколко извода:

• Необходимост от подобряване на координацията и взаимодействието между централната и местната власт. За оптимизиране на сътрудничеството между отделните равнища на управление с фокус върху региона е нужно разработването на национална Стратегия за Дунавския регион в България.
• Необходимост от подобряване на сътрудничеството между отделните общини, особено в сектори с регионално значение (напр. туризъм, транспорт, екология). То може да се катализира чрез участие в регионални организации или съвместни усилия за организиране на събития в регионално въздействие. Подобна идея е институционализирането на формат на инвестиционен форум на Дунавския регион, който да свързва местната власт с потенциални инвеститори, популяризирайки наличните ресурси и възможности на региона.
• Подсилване на съществуващите и създаване на нови партньорства с институции/организации в Румъния. Пример за това е нуждата от взаимодействие по отношение на ежегодните кампании по дезинсекция от двете страни на река Дунав. 

Въз основа на това, в периода до 2030 г. Асоциацията ще развива своите партньорски взаимоотношения в следните няколко направления:

• Затвърждаване на съществуващи партньорства на АДО;
• Разширяване на мрежата от тематични контакти във всяка приоритетна област от дейността на АДО, вкл. идентифициране на подходящи нови партньорства от всички сектори: публичен, частен, неправителствен, образователни и изследователски институции;
• Разширяване на мрежата от международни контакти във всяка приоритетна област от дейността на АДО, вкл. идентифициране на подходящи нови партньорства от всички сектори: публичен, частен, неправителствен, образователни и изследователски институции в Румъния, държавите от Дунавския макрорегион, Европа и света;
• Подсилване на сътрудничеството с НСОРБ и останалите регионални организации в България и еквивалентите им в Румъния;
• Участие в комитети за мониторинг и оценка на програми;
• Идентифициране, създаване и участие в Групи за изпълнение на значими за региона, широкомащабни, иновативни проекти.

Това трябва да бъде съпътствано от разработването на ефективен структуриран начин за сътрудничество с релевантните органи на държавната власт, които провеждат държавната политика по отношение на Дунавския регион, а също и продължаващо ангажиране на заинтересованите страни, участвали в процеса на формулиране на интегрираната пространствена политика „отдолу-нагоре“. 

V. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Предизвикателствата и проблемите пред развитието и капитализирането на потенциала на Дунавския регион, идентифицирани единодушно от консултираните заинтересовани страни, са три основни групи.

1. Липса на целенасочена държавна политика и на съпътстващите я целеви финансови ресурси за отключване потенциала на региона по отношение на Дунавския регион в България

2. Задълбочаваща се демографска криза, намаляване на младото население и на хората в трудоспособна възраст и липса на перспектива за младото поколение в малките населени места в региона

3. Незадоволително състояние на транспортната инфраструктура и липсата на свързаност, изоставане на Дунавска България от Южна България, липса на добри транспортни връзки между отделните населени места в региона и на добра връзка с Румъния по протежение на цялата 470-километрова речна граница

VI. ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДУНАВСКИЯ РЕГИОН ДО 2030 Г.

Интегрираното пространствено развитие на крайбрежните територии на река Дунав в България има за основна цел засилване на развитието и социално-културната значимост на Дунавския регион в България чрез разгръщане на потенциала на река Дунав и крайбрежието. Тя цели да преобърне негативните тенденции, да капитализира наличните ресурси и да катализира развитието на региона в основните му измерения – социално, икономическо, екологично, транспортно, туристическо и т.н. Търси се преодоляване на изостаналостта на Северозападен и Северен централен райони за планиране, създаване на условия за вътрешна кохезия между Северна/Дунавска и Южна България, създаване на условия за по-бързо сближаване с останалите регион в рамките на Дунавския макрорегион и Европа. 

Визията за развитието на региона следва да бъде като транспортен и логистичен хъб, място за зелен бизнес, туризъм и култура. Политиките и мерките по отношение на региона следва да създават условия за адаптация на местните общности към промените на климата, за устойчивост на физическата среда на природните заплахи. Следва да се провеждат политики, насърчаващи иновации и наука, за преход към кръгова икономика и дигитално общество. Сред потенциалните задачи са разработване на интегрирани и иновативни решения за крайбрежно пространствено планиране, свързани с крайбрежните екосистемни услуги и защитени територии, включително съоръжения за откриване и обмен на данни; разработване на средства за интерактивно управление на много нива; междусекторно управление. 

Визията за интегрирано пространствено развитие на региона включва следните конкретни цели за преодоляване на гореописаните предизвикателства:

• Превръщане на Дунавския регион в България в приоритет на централната власт и създаване на целенасочени политически/финансови инструменти за развитие;
• Създаване на стимули за оставане и дългосрочна перспектива за младите хора;
• Подобряване на свързаността чрез подобряване и изграждане на транспортна инфраструктура по протежение на всички съществуващи оси и при използване потенциална на река Дунав;
• Мобилизиране на ресурси и проактивност от страна на АДО „Дунав“ за осъществяване на проекта „Нови мостове по р. Дунав“ (Изграждане на втори мост при Русе – Гюргево, изграждане на мостове при Силистра – Кълъраш, Свищов – Зимнич, Никопол – Турну Мъгуреле, Оряхово – Бекет);
• Развитие на сектори с добавена стойност за местните общности чрез създаване на възможности за използване на крайбрежните територии (уреждане на въпроса с режимите на разпореждане и собственост на дунавското крайбрежие);
• Капитализиране на трансграничния характер на региона.

Интегрираната политика за пространствено развитие на крайбрежните територии следва да формулира цели и мерки в секторите регионално развитие и устройство на територията, транспорт и логистика, енергетика и екология, селско стопанство и рибарство, горско стопанство, туризъм, които рефлектират интересите, предпочитанията и нагласите на заинтересованите страни – идентифицираните представители на власти, организации на бизнеса и граждански организации, които взеха участие в проведените консултации.

VII. ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ И УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

Цели и приоритети

Тази политика е с най-силно изразено пространствено измерение и логично следва да формира ядрото на интегрирана политика за пространствено развитие. Дунавският регион в България се характеризира със социално-икономическо изоставане във сравнение с южната част на страната. Северозападен и Северен централен райони за планиране, попадащи в обхвата на Дунавска България, се причисляват към най-слабо развитите в икономически план територии в целия Европейски съюз. На фона на тези статистически показатели, в Дунавския регион се наблюдават дисбаланси в развитието на териториите. Центрове на икономически растеж са най-вече областните градове, както и населени места като Козлодуй (АЕЦ „Козлодуй“) и агломерацията Свищов - Белене (СА „Д. Ценов“ в гр. Свищов). Ето защо е необходимо прилагането на нов подход при развитието на градските и селските територии, с цел постигане на балансирано развитие и преодоляване на регионалните различия. Пограничността на региона също е предизвикателство, което може да се трансформира в актив – в най-западната точка на региона, например, се събират три държавни граници, което носи предимства за стимулиране на транспорта, мобилността и туризма. 

Съществен проблем за местните общности, най-вече за местните власти, е фактът, че крайбрежните територии на река Дунав представляват изключителна държавна собственост, което лишава общините от възможността да управляват и развиват едни от най-привлекателните си терени. Съществува консенсус, че трябва да се намери формат на сътрудничество между централните и местните власти за отдаване на повече правомощия към последните за разпореждане с държавна собственост по крайбрежието, както и да се стимулира използването на публично-частното партньорство при определени условия, най-вече за развитие на туризъм и речен транспорт. В обобщение, целта на секторната политика е полицентрично развитие и оползотворяване потенциала на крайбрежните територии.

Процес и структура

Организационни промени за подпомагане използването на законовата възможност за прехвърляне на държавна собственост за използване от общините и създаване на регионална структура на заинтересованите страни, която експертно да подпомага използването на публично-частното партньорство и концесиите като инструменти на местна политика.

 

ТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА

Цели и приоритети

Направените проучвания и консултации със заинтересовани страни от публичния, частния и неправителствения сектор показват, че състоянието на транспортната инфраструктура и равнището на свързаност в Дунавския регион в България не отговарят на наличните предпоставки за развитието на сектор „Транспорт и логистика“. През региона преминава Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), има потенциал за развитие на мулти- и интермодалност. Ето защо, основната цел на политиката трябва да бъде насочена към подобряване на свързаността и оползотворяване на потенциала на река Дунав като транспортен коридор. Сред приоритетите се нареждат мерки за подобряване на плавателността на река Дунав, модернизация на пристанищни терминали за пътнически и товарни превози; проучвания във връзка с инфраструктура и услуги по реката; скоростни железници; автомагистрала Хемус, магистрали по направленията Русе – Велико Търново и София – Видин; тунел под Шипка, Дунавски панорамен път; подготовка на кадри в речния транспорт; интермодални връзки. 

Процес и структура

Създаване на коалиция за законодателни и институционални промени с цел стимулиране на речния транспорт. Използване на форми като групи за изпълнение на инвестиционни проекти, включително трансгранични, за „блендинг“ на фондове за модернизация на инфраструктурата. Коалиции на университети, бизнес и власти следва да работят по разработване и внедряване на иновации и технологии свързани с прехода към нисковъглероден транспорт.

 

ЕКОЛОГИЯ И ЕНЕРГЕТИКА

Цели и приоритети

Пограничният характер на регионa неминуемо насочва вниманието към трансграничното замърсяване, което е особено чувствителна за местните общности тема. Опазването на биологичното разнообразие в река Дунав и в крайбрежните територии при същевременното използване потенциала на водите за стимулиране на различни сектори е основното предизвикателството, свързано с екологията. Приоритетите на секторната политика в Дунавския регион са свързани с управление на трансграничното замърсяване; брегово укрепване; поддържане и управление на съоръжения за напояване; чистота на въздуха; опазване на биоразнообразието; управление на отпадъците, в т.ч. тези, свързани с речното корабоплаване. 

В областта на енергетиката са нужни нови сътрудничества между публични и частни актьори за иницииране на иновативни проекти за използване на река Дунав като транспортен и енергиен коридор; принос за национални решения за „умна“ енергия и решаване на енергийните проблеми на градовете, в т.ч. газифициране и промотиране нови източници на енергия.

Процес и структура

Да се създаде структура на национално ниво, която да има отговорност за поддръжката на дигите/ брега; да има специализирана техника и оборудване.

 

СЕЛСКО СТОПАНСТВО И РИБАРСТВО, ГОРСКО СТОПАНСТВО

Цели и приоритети

Селското стопанство е сред структуроопределящите сектори в Дунавския регион в България. Поради крайречния характер на региона, рибарството също е силно застъпено. Към тези два отрасъла на икономиката може да се прибави и горското стопанство, което има за задача стопанисването на значимите горски ресурси. В крайбрежните територии на река Дунав е необходимо да се постави акцент върху подкрепа за използването на залесяване за брегоукрепване, за създаване на зелени пояси около населените места, проучвания във връзка с използването на напоителни системи, свързани с река Дунав. Също така, местните общности изискват създаване на по-добри условия за стопански и спортен риболов, тъй като той е неотменима част от идентичността и поминъка на региона. 

Процес и структура

Структури за изпълнение на интегрирани проекти, например свързващи напояване в селското стопанство и поддържане на плавателността на реката; енергетика и вторични продукти от земеделието, биоземеделие и туризъм. Създадените структури следва да идентифицират и осигурят финансиране и инвестиции в тези области.  Използване на подхода „водено от общността местно развитие“ в селското стопанство и рибарството. Особено релевантни са партньорствата на трансгранично ниво за предотвратяване на епизоотии, които да надградят съществуващи механизми и партньорства. 

 

ТУРИЗЪМ

Цели и приоритети

Този сектор е обусловен от наличието на множество обекти на културно и историческо наследство, от една страна, както и на природни ресурси, от друга. Река Дунав е предпоставка за развитие на круизен туризъм. За да се възползва от своя потенциал, регионът трябва да следва цялостна стратегия за свързване на ресурсите в регионални туристически продукти. В този смисъл, сред приоритетите на тази политика се нареждат: създаване на дунавски плажове, което е свързано с уреждане проблема за собствеността; изграждане на рекреационни зони по крайбрежието на реката; доизграждане и маркиране на велосипедния маршрут ЕвроВело 6, изграждане на къмпинги; съхраняване и социализиране на културните паметници, в т.ч. и на обектите на римското наследство; изграждане на туристическа и техническа инфраструктура за развитие на природен и алтернативен туризъм. 

Процес и структура

На регионално равнище съществува доброволно сдружение, създадено по Закона за туризма, с компетенции за прилагане на туристически политики – Организация за управление на Дунавски туристически район. Всички общини, попадащи в крайбрежните територии на река Дунав, са част от широкия Дунавски туристически район. Организацията е с отворено членство за различни юридически субекти, като има за цел генерирането на консенсус, съгласуваност и координация между всички заинтересовани страни в сферата на туризма. 

 

ХОРИЗОНТАЛНИ ПРИОРИТЕТИ 

Хоризонталните приоритети са съобразени с водещите приоритети на Европейския съюз, които ще залегнат в програмирането на периода до 2027 – 2030 г.

• Европейски зелен пакт – предоставя план за действия за повишаване на ефективното използване на ресурсите чрез преминаване към чиста, кръгова икономика и възстановява на биологичното разнообразие и намаляване на замърсяванията.
• Европа, подготвена за цифровата ера – в началото на м. март 2021 г. Европейската комисия представи визия и направления за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. т. нар. визия за цифровото десетилетие на ЕС се базира на четири основни стълба: умения, сигурни и устойчиви цифрови инфраструктури, цифрова трансформация на предприятията, цифровизация на обществените услуги.
• Градовете и регионите – лидери в процеса на декарбонизация и цифровизация на икономиката и обществата; в сътрудничество с всички заинтересовани страни и чрез възможностите за финансиране на Плана за възстановяване и устойчивост (следпандемична Европа), Програма „Хоризонт Европа“ и др. да въвеждат пилотно и широкомащабно иновативни технологии и процеси.